Друг прочит на съботния ден: Кафе, музика и кексачио

Събота… ден, предразполагащ за почивка, отпиване на бавни и ароматни глътки кафе, слушане на любима музика и приятни срещи с близки хора, заредени с доза смях. Звучи ви познато, нали? Но нещо на пръв поглед, звучащо като константа за съботния ден, може да се превърне в малък ивент в местното любимо кафене.

През седмицата получавам покана във Facebook за ивент под слогана “Кафе, музика и кексачио” за предстоящата събота от Борис Секулски (нашия организатор на събитието), с локация родният ми Благоевград и кафенето Swing Jazz. Не си мислете обаче, че кафето е онова кафе, което обичайно пиете, музиката е просто музиката, звучаща от готовия плейлист, а кексът е последният останал готов в сладкарницата. Всичко в ивента се въртеше около speciality coffee, а думата “специално” се пренесе неусетно и към останалите компоненти.

Кафето… едно от нещата, без което не може да протече един мой ден. Хубавото кафе се оказва, че не е проста задача. Видът, начинът на изпичане на продукта, съхранение… и още ред неща, докато стигне до течното му състояние в малка чаша, носещо своя неповторим аромат. Напоследък и в нашата страна думата speciality coffee започна да привлича внимание и интерес. Може да открием вече по-лесно бутиково кафе, което защо да не се превърне във фокус на малко събитие.

Специална се оказа и подготовка около музиката. За моя радост в компанията е Mr. K, който е сред любимите ми DJ и виждайки го как миксира върху стари плочи, мнението ми че е един от най-добрите още повече се затвърди. Тъй като клубния ми живот започна преди около 13 г. при вече модернизирана техника, не бях виждала DJ да пуска и да прави миксове върху плочи. В коментарите на събитието се беше прокрадна идеята на Игор Дамянов за дрес код Амарикански винтидж, на която аз не можах разбира се да устоя и приех с трепет, тъй като много обичам тематични ивенти. Плочите и облеклото определено успяха да засилят усещането за старите времена, което нахлуваше все повече и повече в мен.

Сладката нотка беше фокусирана върху кекса. Всеки по желание можеше да донесе домашен кекс, който останалите да опитат. И както споменах за любовта ми към тематичните събития, приготвих американски Red Velvet cake, на който сложих повече какао и цвета стана доста по-тъмен от обичайното, но вътрешността беше тъмночервена. Аранжирах в метален поднос, върху дантелено каре, с градинска далия в бордо и любимите ми перли.  А за вкуса… ще издам само думите на опиталите го “Червеният кекс е фаворит” 🙂

А как ще протече вашия съботен ден? 🙂