Да се събудиш на 30

Часът е 05:37, в който вече зорко отварям очи от голямото вълнение за днешния ден. Обожавам рождения си ден и още от дете трепетът за него ме завладяваше още от февруари. Тази година е различна, тъй като днес слагам край с 20-те и ако някой ми бе казал, че ще се чувствам толкова добре, едва ли щях да му повярвам. Не отричам, че ме плашеше и то много, но вглеждайки се в себе си тази увереност, тази смелост и жажда за живот, сякаш липсваха в началото на младостта. С годините стъблото на дървото става по-издръжливо и по-устойчиво, нали? И при мен така се получи. Днес се замислям дали нещо от 20-те ще ми липсва и нищо не откривам като отговор, което поражда лека усмивка и знак, че явно всичко, което е трябвало да изживея и науча, е сторено. Естествено, с главата напред, като типичен Овен, влизам в нов етап от живота си, с голям стремеж и устрем да видя какво ще ми донесе живота през него. Днес се събуждам и съм на 30. Честит ми рожден ден!