Историята на винарска изба “Синтика” е доста интересна и по тази причина я оставих за финален разказ на моето преживяване във Villa Sintica! Както и в предните статии споменах – местността е бившата Комплексна опитна станция на град Сандански, изградената в средата на миналия век. 

Винарската изба изниква на българската винена карта през 2008 г. като изцяло нов и модерен винарски комплекс. Името “Синтика” обаче не е избрано случайно. Свързва се с големия античен град Хераклея Синтика в близост до църквата на баба Ванга и местността Рупите. В древността градът е бил център на областта Синтика, населявана от тракийското племе синти, което е живяло по нашите земи. Районът се се свързвал със сериозно винопроизводство. Тогава тракийците са били най-големите производители на вино, както и доставчици на вина по време на Троянската война. Племето синти е споменавано и от Омир, Херодот и Тукидид. 

Наследявайки тези традиции във винопроизводството, във винарска избра “Синтика” се правят бутикови вина за износ в европейски страни със сериозен винен отрасъл, като Франция, Белгия, както и в Чехия. Именно тук са създадени и уникалните сортове грозде като Ранна Мелнишка лоза или така известният сорт – Мелник 55,  Сандански Мискет, Мелнишки Рубин, и др.

Разходката из избата и разказът за историята много ме впечатлиха. Оказва се, че от самата беритба на гроздето до излизане на крайния продукт е един много дълъг процес, който може да отнеме няколко години. 

Това е подземието за стареене на вино. Важно е то да бъде на тъмнина, тишина и разбира се постоянна температура и влажност. Тук се подбира най-добрата селекция, която отлежава минимум година, дори година и половина в дъбови бъчви на постоянна температура около 14 градуса. След това старее минимум шест месеца в бутилки, за да не бъде стресирано от процеса бутилиране.

Със своите висококачествени вина, винарска изба „Синтика“ е носител на десетки отличия от национални и международни изложения. Една много малка част могат да бъдат видяни преди входа към ресторант “Синти”, а другата част – тук в тази зала. 

Природата в местността е изцяло запазена, така както е залесена през далечната 1970 година. Един голям зелен парк е дом на повече от 100 вида средиземноморска растителност, включително и маслинова гора.

 В края на разходката, стоейки пред тези лозя, изплува една мисъл:

„Виното… магическото питие, което иска спокойствие, за да го даде на друг!“