Казвам се Камелия Анастасова. Като дете най-много обичах да ме наричат Ками, но с порастването определено започнах да харесвам как звучи и цялото ми име, нежно като самото цвете, на което съм кръстена. Дълго време се чудех относно името на блога… исках да бъде нещо силно свързано с мен и същевременно да олицетворява представата ми за живота. Life On Heels или Живот на токчета е точно моя свят – красив, стилен, шеметен дори, но зад него има и страна, скрита от показността и оставаща единствено за мен. Ходенето на токчета само по себе си е трудно, причинява болка, клатушкане и люлеене понякога. Но ще се съгласите, че грацията, с която озаряват тези обувки, не може да бъде създадена от други такива. С всичко се свиква, като започнем със сутрешното ранно ставане, ежедневните проблеми на работа… колежката, с която не се разбирате.. мрънкащия шеф… та стигнем до далеч по-разрушаващите неща, като предаделство от свои близък… разочарование в любовта… честа липса на справедливост и най-лошото… да загубиш или по-скоро да се заблудиш, че нищо няма смисъл. А то има и то във всичко! Има смисъл в това да станеш в 06:00, да си разлееш кафето по туко що облечените дрехи, да се наложиш да се преоблечеш, защото може би дори ще изглеждаш по-добре. Да, ще закъснееш малко за работа, но пък ще се научиш по-бързо да свършиш всичките си задачи. Да, ще стоиш в шумно задръстване, но като се прибереш ще можеш да се насладиш на тишината и усамотението. Да, някой ще ти разбие сърцето, но ще дойде и този, който ще има лек за него. “Живот” е думата, даваща смисъла… “На” са всичките поднесени препятствия (замисляли ли сте се когато сте На кръстопът), а “Токчета”… те са просто едно красиво мое любимо допълнение към всичко това.

Камелия