През последните години имах щастието да посетя два пъти Барселона и един път Валенсия, но все нещо налагаше да отложа посещение в Мадрид. Поне така се случваше, макар че желание никога не ми е липсвало, особено при условие, че любимият ми вуйчо и цялото му семейство живеят там от много време. И така, преди пътуването ми към Дубай, успях поне малко да зърна испанската столица. Имахме два-три дни време преди полета към Дубай, които прекарахме повече от страхотно. Знаете, че когато имате гид в другата страна или град, винаги нещата се случват в пъти по-добре. Като започнем от липсата на всякакво лутане по градския транспорт и откриване на важните забележителности и стигнем, разбира се, до хубавите ресторантчета с вкусна храна, които местните знаят. Макар и притиснати от краткото време, успяхме да направим няколко дълги разходки в парк Ретиро, откъдето се пуснахме пеша да стигнем до прочутата улица Гран Виа.
В парка видяхме и Стъкления дворец, пред който имаше редица арт хора – музиканти, художници, дизайнери на бижута, създаващи неповторима атмосфера. Посетихме и едни от най-големите площади в Мадрид, а именно Площад Пуерта дел Сол, Плаза Майор и Площад Испания, с масивен монумент със статуи на Мигел де Сервантес и неговите главни герои Дон Кихот и Санчо Панса.
Едно от първите ми впечатления за Мадрид беше, че има много зеленина из целия град. Друго нещо, което приятно ме изненада е, че хората спазваха своя ред да се качат на автобуса, при натрупала се опашка. Всеки пита кой е последен и стои мирно и чака реда си. Готино, нали? През целите ни обиколки вуйчо ми ни разказваше различни интересни неща за града, за хората и тяхната култура. Още при първото ми посещение в Барселона разбрах за навика на испанците да вечерят късно. Когато отивахме в 20 ч за вечеря нямаше много хора в ресторантите, освен туристи, разбира се. Испанците обичат да се хранят към 22 ч, което за нас пък си беше даже късно.
На следващия ден след сутрешното изпито кафе се отправихме отново из централните части на града. Разходка завърши пред Кралският дворец (Palacio Real de Madrid) и изглед към приказните градини Сабатини. Не след дълго слънцето се скри и единствено ярките светлини на града го огряваха тъй пламенно. И така…. макар за много кратко успяхме да се разходим из Мадрид, да похапнем обилно паеля (и не само), да си побъбрим, да се посмеем, да се срещнем отново с любимите хора, и всичко това изживяно на един дъх!
