Дубай – разказ за три пътувания

За последните три години успях да посетя три пъти Дубай. Всяко пътуване си имаше своя чар, приятни емоции и нови хоризонти, които успяха с лекота да се отворят в съзнанието ми. Първото ми пътуване беше през 2015 г. и мога да кажа, че го прекарах по възможно най-типичния туристически начин. Какво имам предвид – исках да видя всички най-популярни забележителности в Дубай и да изпробвам типичните за мястото атракциони. Като започнем с класическата гледка на Burj Al Arab, пеещите фонтани пред Burj Khalifa, красивите градини Miracle Garden, та стигнем до сафари в пустинята, яздене на камила и хапване на вкусен хумус. Другите два пъти основно се наслаждавах на плажовете в Дубай и различни видове кухни, като ливанска, азиатска, индийска, гръцка, мексиканска и арабска. Но ето и местата, които най-силно ме впечатлиха.

Емблематичен е може би думата, която най-пасва за Burj Al Arab. 7-звездният луксозен хотел стои на изкуствен остров от площ 280 кв. метра, а формата е проектирана така, че да прилича на платно на кораб. Успях да се насладя на гледката към него и на чистата вода от близкия хотел Jumeirah Mina A’Salam с мангово смути в ръка.

Прекрасната градина Miracle Garden Дубай с множество цветя моментално отваря в теб въпросът “Как е възможно подобно сътворение в пустинята?”. На огромна площ се простират редица скулптури, къщички, мелници, стари коли, самолети и ред още фигури и всичко това покрито с красиви и свежи цветя. Най-популярни, обаче са големите сърца, подредени в колона, създавайки един магичен тунел.

До известна степен адреналина по време на сафари в пустинята зависи от шофьора на off road adventure. В нашия случай, Мустафа, който е вдясно на снимката, взе присърце идеята да ни достави колкото се може повече. Имаше моменти, в които определено исках да сляза, но аз не си падам много по солидни дози адреналин, така че не съм критерий. Виж това да ме нарисуват с къна, да хапна нещо ново от арабската кухня и да гледам ориенталски бели денс, далеч е повече в моята натура. Мустафа ни закара до една местност в пустинята, където да се насладим и на тези неща, редом с яздене на камила, което не продължи повече от 5-10 минути, тъй като имаше много хора. Най-любезно ни направи снимки през това време, но като слязохме видяхме, че всичките бяха размазани. Даде ни координати, визитки и пожела да го снимам, за да го кача в блога, за които се опитвах да му разкажа по време на лудото му каране из пустинята. И ако търсите много адреналин или пък изключително дружелюбен човек, с който да си размените няколко думи, то нека бъде с Мустафа 🙂

Луксозни яхти, широки алеи, хубави заведения и ресторанти, както и невероятни бляскави гледки предлага Дубай Марина (Dubai Marina). Денем жаркото слънце огрява и придава жълто-оранжев нюанс, който нощем е изместен от многобройни синьо-лилави светлини от високите сгради. На една от разходките реших да пробвам турски сладолед, който не се топи. Разбира се, бях мнителна първоначално, очаквайки всеки момент да почне да се топи, но уви! Беше изключително топло, но сладоледът сякаш не се поддаваше на горещината. Продават го на малки будки по алеите, така че не се колебайте да го пробвате, ако имате възможност, особено този с вкус на шам фъстък!

От почти две години брат ми живее и работи в Дубай и ми каза, че в последно време голяма популярност набират мексиканската и перуанска кухня. Било доста тренди да се ходи на подобни ресторанти в Дубай. Посетихме един мексикански ресторант в Дубай Марина, където освен традиционното гуакамоле с домашен чипс, пробвах и т.нар. севиче. Оказва се, че перуанското севиче, което днес е обявено за национално културно наследство, има хилядолетна история. Представлява съответен морски деликатес, който се готви с вид киселина. В древността хората от културата мочика приготвяли прясно уловената риба с ферментиралия сок на местния плод тумбо, а по-късно инките я мариновали с чича (слабоалкохолна напитка от царевица). Днес лимонът категорично се е наложил като основен ингредиент в приготвянето на севиче. Ние лично пробвахме севиче от скариди, такос със зеленчуци и халапеньо, селекция морски дарове, допълнени от класическа Маргарита. Еуфория за сетивата! Вечерта завършихме с парти в клуб Zero Gravity, след което определено имах нужда от релакс, който открихме на едно прекрасно място – Park Hyatt Greek.

Park Hyatt Greek успя с лекота да ме пренесе в Гърция и по-точно в Санторини. Типичната архитектура за мястото беше пресъздадена до малки детайли. Множество цикламени бугенвилии, бели ниски сгради със сини покриви, автентична мозайка и прохладен басейн, в който да охладиш нагорещеното си от силното слънце тяло.

В един от дните, привечер решихме да посетим съвсем скоро откритата нова крайбрежна зона, наречена La Mer. Мястото е изпълнено с различни графити и стенописи, морски мотиви и алеи. Но за може да прочетете повече в ELLE.

Аз съм от хората, които обичат да плажуват под звуците на хубава музика. И несъмнено едно от местата, което много ми допада за дневно парти е Nikki Beach Dubai. Два пъти го посещавам и всеки път не искам да си тръгвам. Последният път се оказа, че вторник е Ladies Day и срещу 130 дирхама ползваш шезлонг, чадър и 6 ваучера за напитки (розе и Мохито). Музиката основно беше хаус, подправена с лайв саксофон, цигулка и накрая тарамбука. По-голямата част от хората се веселяха, което допринесе за още по-приятната атмосфера.

И трите пътувания винаги завършвам с любимите ми пеещи фонтани пред Burj Khalifa. Отидох отново там преди да падне нощта, чакайки да започне водата да танцува под различните мелодии, а най-високата сграда в света да грейне в различни светлини. За това съм готова да се върна дори още веднъж в Дубай…