Дубай и неговата друга страна

“Пътуването – оставя те безмълвен, след това те превръща в разказвач”

– Батута

Започвам именно с този цитат, тъй като когато човек е напът, то думите му тогава сякаш са на заден план и е даден път най-вече на възприятието на очите. И сърцето, разбира се! Ако нещо не мине оттам, то значи, не си е струвало. За четвърти път посещавам Дубай. Това е единственото място, където съм се връщала толкова пъти. Е, причината е, че брат ми живее там, но както ви споделих в Дубай – разказ за три пътувания, това е градът, който никога не е същият. Винаги има нещо ново и различно. С тази екстремна скорост в строителството, сега успях да видя напълно завършен Dubai Mall и Операта. Но сред всичките бляскави и нови сгради много ми се искаше да видя и нещо друго… в типична арабска архитектура. И така се отправихме към “старата част” на Дубай, намираща се в квартал Дейра 🙂

Таксито ни остави точно пред това кафене/ресторант, в който след разходката имахме огромно желание да посетим, но имаше голяма опашка от хора и не ни се чакаше в следобедната горещина. От всички местенца за хапване това изглеждаше изключително привлекателно, но.. следващият път 🙂

Разхождайки се из местността се забелязват много рибарски мрежи. В миналото основния поминък на местните жители в Дубай е бил именно рибарството, след което процъфтява производството и износа на перли.

Беше много горещо и за това се стремяхме да вървим по-близо до водата, където полъхваше и лек вятър. От другата страна на брега, се намират доста финансови центрове и по-модерна част. С лодки, водни автобуси и корабчета може да се стигне дотам, като цената за билетче на лодките е 1 дирхам.

Между малките улички нямаше много хора, но от време време имаше интересни порти или пък надписи като този.

Наблизо имаше малък типичен арабски пазар (souk), на който имах голямо желание да отида. Никога не бях посещавала арабски пазар и определено бях ентусиазирана. Допаднаха ми много самите арабски сергийки и магазинчета, но всички продавачи започнаха да ме накичват с шалове и ред още. Знаех, че пазаренето е в тяхната култура, но не бях подготвена, че докато не си купиш нещо, не те оставят намира. В общи линии, нищо не си купих, но поне задоволих любопитството си за арабския пазар.

Когато времето за обяд настъпи, седнахме в съседния ресторант на този първият, тъй като видяхме отвън на менюто, че предлагат камилско месо. Да, стана ми странно. Брат ми обаче ми каза, че го сервират като деликатес най-вече на сватби. Аз избрах да пробвам т.нар. кебап. В случая, ми поднесоха дървена купа с малки камилски кюфтета в доматен сос, огромна чиния с ориз биряни (лют, с много индийски подправки) и отделно салата с типично местен пържен хляб. Всичко беше страхотно вкусно, особено ориза, но аз си обичам лютичко. Относно камилското месо… аз го определих нещо между конско и телешко. Но по-скоро не бих повторила, да бъда откровена 🙂

Решихме да пием кафе и хапнем десерт на друго място. Намерихме едно симпатично място, където и сложих край на това ново приключение в Дубай с чийзкейк с шафран или с един сладък и усмихнат завършек 🙂