Беше февруари 2016 г. и беше много студено. Няколко месеца преди това бяхме букнали всичко за пътешествие до Бали, което очаквах с голямо вълнение. Пътуването беше дълго. Първо 4 часа от София до Доха, още толкова предстой на летището, последвани от 9-часов полет до Бали. На влизане не беше нужна виза, но трябваше да се попълни една декларация дали внасяме алкохол, наркотици, повече от 10 000 долара, животни, семена и т.н. Местността, в която бяхме решили да отседнем бе Семиняк. Беше почти вечер когато пристигнахме във вилата. Беше топло, доста влажно и леко валеше. Оказа се, че това е дъждовният сезон в Бали и в по-голямата част от почивката ни валеше.
На следващия ден беше слънчево, с малки пухкави облачета и решихме да се полюбуваме на слънчевите лъчи. В двора на вилата имахме няколко от тези дървета Франджипани, които цъфтяха в различни цветове. Тези бяло-жълтите ухаеха най-силно. Изключително красиви и нежни, и можеше да бъдат видяни навсякъде.
Следобядът си наехме моторче – питахме на няколко места и накрая си взехме от хотела, където беше 6 долара на ден. Движението в Бали е като в Лондон – в обратната посока и е доста, доста натоварено. Добре е опитен шофьор да управлява моторчето. С него кръстосвахме острова, редом с каски и голяма доза любопитство. Както и в Тайланд, за който ви разказах, в Бали по същия начин има различни видове екскурзии, които да букнете от бутки на улицата. Поради дъждовното време не успяхме да посетим много от тях, но първата беше за местния им зоопарк.
Думата може би е различен. Да, различен! С много богата растителност, даваща напълно тропическо усещане и потапяща те в друг свят.. който ти се е струвал толкова далечен и недостъпен.
Бяха по дърветата… в ярки цветове.. сгушени един до друг.. и напомнящи за всеотдайна любов.
Орхидеи… любими, орхидеи!
Слонове, бели тигри, крокодили и птици… бих казала много птици, впечатляващи като тази.
В слънчевите дни, качени на мотор, усещащи вятъра и навлизащата в кожата влага, се отправяхме към различните по-близки, а и не толкова близки, плажове в Бали, където да съберем морка сол по телата си и слънчев загар. Връщайки се след плаж, бленуваният студен душ беше допълнен винаги с купа тропически плодове като манго, папая, мангостини и ред още.
Другата екскурзия беше с програма за целия ден. Взеха ни с един пикап и потеглихме из острова. Първата спирка беше при местни занаятчии, занимаващи се с рисуване. После се озовахме на местно шоу, на което имаме представление на тяхна история. Раздадоха ни лист, в който беше описано действие по действие.. както е при балета.
Отправихме се към Monkey Forest, намираща се в централната част на Бали – Убуд. Местността е разположена сред бурна екзотична растителност и опиянява със зеленината си.
В „Гората на маймуните“ имаше страхотно много маймуни… от новородени бебета до големи екземпляри. Успях не много трудно да уловя този любим кадър, на който майка кърми своето бебе. Бяхме предупредени да не внасяме храна, защото може да бъдем нападнати от маймуните. Дори и бутилките вода бяха забранени за внасяне.
Следващата спирка бе храм с изумителна архитектура и няколко малки езера. В едно от тях имаше много от техните свещени риби, цветни и да кажем малко гладни 🙂
Присъствахме и на техния ритуал по пречистване.
Следващата спирка беше за т.нар. кафе копи лувак (Kopi Luwak). Бали е сред основните места за производство на кафе от цибетка – животно, приличащо на енот. То похапва от плодовете на различни видове кафе, външните обвивки на зърната се преработват в стомаха му, а сърцевината им се изхвърля с изпражненията. Хората от фермите ги събират, промиват, изсушават, опичат и правят от тях прочутото кафе копи лувак. Фермерите бяха много гостоприемни и ни показаха как пекат кафето, след което ни сервираха за дегустация типични за региона чайове и кафета. Кафето от цибетка, приготвено по традиционен начин се заплаща, но не е задължително да го пробвате. Ние лично го опитахме и.. не бяхме особено впечатлени от вкуса, колкото от самия процес и история.
Изкачвахме се към оризищата и по пътя се радвахме балийската архитектура.
Последната точка от екскурзията беше гледка към вулкана Агунг. Виждаха се следите, останали след неговото изригване през 1963 г. и как природата се е опитала да се възстанови. Малката част, която успяхме да видим от остров Бали отвори „своя стая“ в мен, чакаща отново вратата й да се отвори и да се напълни с още нови спомени. А дъждът, който ни посрещна, реши и да ни изпрати. Започна отново да вали 🙂