tailand

През студените януарски дни на 2013 г. се осъществи едно мое мечтано пътуване, а именно това до далечния Тайланд.  Много исках да видя красивите будистки храмове, които даваха по телевизионните предавания за пътешествия, да пробвам тайландската кухня, за която имах само неизвестни в главата, и разбира се, да се релаксирам на магнетичните и внушителни плажове от красивите снимки, които виждах в Google. И ето, че билета за Пукет с престой два дни в Банкок вече беше букнат, ентусиазмът ми растеше с всяка изминала минута и голямо нетърпение обхващаше цялото ми същество, чакайки да дойде датата за пътуването. Това трябваше да бъде моя първи дълъг полет (почти 10 часа), за който имах малки притеснения, тъй като не обичам самия процес на пътуване.

Избрахме да пътуваме с „Qatar Airways“, а удобните седалки, хубавата храна и новите филми, които можеш да гледаш, превърнаха 5-часовия полет до Доха приятен и не много изморителен. По време на малкия престой успяхме да се разтъпчем из голямото летище и скоро се отправихме към гейта за полета към Банкок.

tailand

Пристигнахме там рано сутринта около 07:00 часа. Заради часовата разлика и дългия полет определено имахме нужда от малко почивка в хотела, след което се отправихме из града. Температурата беше около 35 градуса и с висока влажност. След кратка разходка в голям местен парк наехме рикша (вид местен транспорт), която да ни откара до място, откъдето да вземем круиз по река Чао. Наричана още “Венеция на Изтока”, тя е ключова за живота и развитието на Банкок. Тази едночасова разходка определено показа две страни на града – лъскавите 5-звездни хотели и крайно мизерните условия, в които живее голяма част от населението. Не мога да скрия, че бях доста шокирана от гледката и слизайки от лодката бях обзета от смесени чувства. Първият ми сблъсък с Азия определено беше разтърсващ.

tailand

Продължихме да се движим с рикшата и по пътя водачът й спира, за да видим местен храм с много красиви тавани, врати и статуи. За първи път срещах подобна архитектура и определено бях запленена с голям интерес към нея.

tailand

След големи задръствания стигнахме до една от най-големите забележителности в БанкокХрамът на полегналия Буда (Wat Pho). Той е най-старият храм в града, който съхранява най-голямата колекция от изображения на Буда. Фокусна точка тук е огромната статуя с височина от 15 метра и дължина от 46 метра. Позата на полегналия Буда всъщност символизира влизането в нирвана и края на преражданията. Огромната статуя е позлатена, разположена хоризонтално върху инкрустирани със злато и скъпоценни камъни възглавници, а на стъпалата й са изрисувани върху седеф 108 будистки символа. Освен, че мястото беше визуално впечатляващо, човек не може да остане неподвластен и на самата енергия, която силно се усеща там.

tailand

Денем и нощем из топлите улици на Банкок могат да бъдат видени от чанти „Prada“, изложени върху постлан чаршаф до едни от най-големите скариди, които бях виждала до този момент и опитах по-късно в Пукет. Двата дни в града минаха прекомерно бързо и неусетно и стана време да се отправим към другата точка от пътешествието из топъл Тайланд.

tailand

Остров Пукет – среща с тропика

Палми, бурна растителност, наситено синя вода, жарко слънце и огромна усмивка на лицето ми. Хотелът, който си бяхме избрали беше в Патонг, чието разстояние от летището с такси ни отне около един час. Това пък беше шанс да разгледам още от острова. В моите представи всичко граничеше с перфекционизъм, но виждайки следите от щетите, нанесени от последното цунами, които все още не бяха възстановени, промених нагласата си и просто наблюдавах с възхвала заобикалящата ме природа.

tailand

Релаксът на тайландските плажове, така бленуван до съвсем скоро, беше вече факт. По пътя срещнахме продавачи кокос и без много излишни мисли веднага си купих. Наистина исках да опитам с интерес. Да бъда откровена – самата кокосова вода в него не беше много сладка, но беше приятна на вкус. Лично аз предпочитах „пълнежът“- мек, бял кокос с много аромат, за който ти дават лъжичка при покупката, с която се „изстъргва“ вътрешността. Връщайки се от плажа по пътя имаше редица туристически будки, които предлагат всевъзможни пакети за екскурзии до различни точки близо до Пукет и вътре в самия остров. Решихме първо да посетим „Tiger Kingdom“, като цената на пакета зависи от броя и различните възрасти на тигрите, които могат да бъдат видени.

tailand

Рано сутринта на следващия ден специален бус дойде до хотела, в който бяхме отседнали, за да ни вземе и заведе до „Tiger Kingdom„. Преди самото посещение на тигрите, на входа ни предоставиха една бланка, в която трябваше да дадем съгласието си, че при наличие на инцидент от страна на животните, организацията им няма да носи отговорност. Трудно преглъщайки, поради повишената тревожност, подписах бланката със силни молитви да не се окажех нечия 50-килограмова закуска. Първите тигри, които видяхме бяха на 2 и 6 месеца. Преди да влизането при бебета задължително трябваше да измием ръцете си и да обуем едни чехли, които нямаха особено красив вид. Друго условие беше да заставаме зад гърба на тигрите, в никакъв случай пред тях. Усещането при срещата беше наистина неописуемо. Изключително красиви и много меки на допир, но вдъхващи силен респект животни.

tailand

При големите тигри (едногодишни и двугодишни) страхът започваше да се прокрадва. От човека, който задължително придружава посетителите получих идеи с пози за снимки, а на последната такава изобщо не ми беше до усмивка да си призная.

tailand

Следващият ден беше време за слънчеви бани и коктейли, но този път на плажа Сурин, Пукет и „Catch beach club“.

tailand

Екскурзия до островите Пхи Пхи (или Пи Пи) и Мая Бей

За екскурзията пак дойде рано сутринта специален бус, който да ни заведе до кея, откъдето тръгваха моторните лодки (speed boats). Първата „спирка“ беше Bamboo island – едно от най-хубавите места, които бях посещавала. Кристално чиста тюркоазена вода, шарени рибки, плуващи около теб, бял фин пясък и жарко слънце.

За обяд спряхме на други острови, след което продължихме до място, населено с много маймуни. Не ни позволиха да слезем с обяснението, че маймуните са станали доста агресивни в последно време и е имало нападения над хора, с цел да им вземат храната. До такава степен те свикнали хората да ги хранят, че почти изгубили животинските си инстинкти за търсене на храна. Докато екскурзовода ни обясняваше това, същевременно от съседната лодка някой хвърли кен Кола Кола, при което най-бързата маймуна взе кенчето, отвори го и започна да пие с най-голяма наслада, надминаваща всички рекламни кампании за прословутата глътка и щастие.

tailand

Последната точка от екскурзията беше Мая Бей (Maya Bay) – мястото, на което е сниман филмът „Плажът“ с Леонардо ди Каприо и което привлича редица лодки с туристи. Това сигурно беше и причината до известна степен водата точно до плажа да е замърсена. Но гледката определено бе впечатляваща.

tailand

След няколко дни, прекарани на плажа решихме, че ни трябва малко разнообразие и взехме пакет, включващ каране на АТВ, посещение на няколко храма и среща с бебе слон. В случая, слончето беше момиче, казваше се Никол Кидман, беше 3-годишна и правеше най-различни номера – от масаж с потупване по гърба до сладка прегръдка с хобота си, а като награда й давахме банани и бутилки мляко.

tailand

Пътуване до James Bond Island

С бус и след това с доста стар кораб стигнахме до острова, на който е сниман филма „Мъжът със златния пистолет“ от поредицата за Джеймс Бонд. На самото пътуване се запознахме с една много експресивна и интересна дама – дизайнерът Първолета Чавдарова – Летиция, с която след това станахме много близки, а скоро ще видите и някой от нейните последни творения представени от мен в блога. Без ясен спомен откъде и кой ни беше дал пистолет – играчка, разбира се, решихме да си правим снимки и шеги, че сме новите Момичетата на Бонд.

tailand

Островите Симилан – Similan Islands

На около 90 километра северозападно от остров Пукет се намират група острови, известни като Similans. Симилан са девет драматични острова, изградени от гранит с огромни купчини камъни над и под водата. Те са национален парк, на тях няма построени хотели или други построики и дори взимането на пясък е забранено. Някои от камъните изглеждаха несигурно балансирани и като че ли току-що готови да паднат надолу със следващия силен порив на вятъра. Водата в Симилан обикновено е кристално чиста и известна с това, че привлича скатове и дори китови акули.

tailand

По пътека се изкачихме до висока точка, даваща една от най-хубавите гледки, видени някога през моите очи. Наситените цветове са толкова реални и на живо. Пясъкът беше фин като брашно, водата беше с цвят на тюркоаз, а камъните бяха нетипично гладки. Това, за съжаление, беше и последната екскурзия от това 14-дневно пътешествие из Тайланд. А  с лекота мога да кажа, че бяхме оставили най-хубавото за накрая 🙂