Живях приблизително 5 години в Бургас, което ми даде шанс да опозная Южното Черноморие. Освен изпълнено с красиви плажове и къмпинги, то предлага и редица интересни места за хапване. Мои приятели ме заведоха именно на такова във Варвара. Не бях чувала за него, но от самото слизане от колата ме грабна със своето арт усещане. Подредени различни стари предмети, картини, книги и една люлка те посрещат и пренасят в света на Старци Разбойници. И името е завладяващо, нали? С лека нотка на хумор, караща те да си представиш няколко на брой белобради старчета, диви на времето, стоящи и пиещи любимото си питие, върху спомени от изминалите интересни години.
Ресторантът се намира на втори етаж от къща, а пътя към него е по дървени стълби, пред които зелена козирка стои, чакаща да приветства новите гости. Посрещнаха ни с мек тон в гласа, кънтящ, че си добре дошъл и подканящ да преживееш ново кулинарно пътешествие. Стана ми много приятно. Декорът продължаваше да буди интерес в мен, от една страна има лек хаус в негово подреждане, но от друга сякаш всичко е точно там, където трябва да бъде.
Избрахме маса около още по-голяма зеленина от ябълкови дръвчета. Донесоха ни една голяма черна дъска, на която бяха написани днешните предложения. Като любител на хумус, очите ми се спряха веднага на него в съчетание с червено цвекло. Приготвяла съм подобен, но видях, че имам какво още мога да добавя към моята рецепта. Рибни супи, вкусни салати, боб, мини зелеви сърми и “миш маш на художника” се озоваха неусетно на масата. А цялата тази идилия завърши с чийзкейк с череши, интересни разговори за изкуство в компанията на художника и бохем Стефан Божков и приятни спомени, закотвени във Варвара и Старци Разбойници!
