„Дойде ли есен, не ходете в бижутерията, за да видите злато. Отидете в парка.“

Турският драматург, писател и мислител Мехмет Мурат Илдан изказва своето съзерцание за есента със следните думи: „Дойде ли есен, не ходете в бижутерията, за да видите злато. Отидете в парка.“ или точно както аз също я виждам. Винаги в края на лятото едвам чакам да дойде есента с нейните багри, хладно и променливо време и една лека тъга, която неусетно те завладява. Става ми романтично и ако трябва да посоча кой сезон ми е най-романтичен, то стремглаво ще кажа есента. А не е ли така? Помислете за пътя към първа среща сред окапалите разноцветни листа, носещи чадър с шарки, които обикновено не ви харесват, но пък нямате друг чадър… за шлифера, чието копче аха да падне.. и за целия трепет, който ви е обзел от новото и непознатото. Помислете как се сгушвате в топло, меко одеало, пиейки топъл чай в неделен ден, загледани в далечната мъгла, през която малко лъчи се опитват да си направят път. Ами близкия парк… целия в шарен килим в жълто-оранжеви стигащи до червени и керемидени оттенъци, готов да те посрещне с Добре дошъл! Леко слънце едва гали твоята кожа, обвита в мека плюшена материя, верният златен приятел винаги готов за игра весело размята опашка, а все още топлото време те подканва за една обиколка с любимото ти колело. Есента може да е променлива, топла или студена, за някой щастлива, за други тъжна, а за мен.. е просто златна и любима!