Ето, че отново съм в моя летен дом.. Лозенец! Спокойствие и безвремие са ме обзели до такава степен, че искам винаги да е лято! Морето е музата, за която мечтая цяла зима, да усетя, да изпитам и да ме вдъхнови да пиша. Не закъсня и едно кратко стихче за морето, което просто изплува в съзнанието…
Чуваш ли, море?
Чуваш ли, море?
Получи ли всичко, което ти изпратих през цялата зима?
Писах ти… мечтах за теб…
Аз съм тук и те чувам. А ти мен?
Помниш ли, море?
Помниш ли, първата ми морска целувка?
Помниш ли, трепетът ми, галейки ме с твоите вълни?
Помниш ли, пясъкът в морките ми коси?
Помниш ли, писмото, което ти оставих в бутилка?
Аз помня! А, ти?
Знаеш ли, море?
Че само ти отмиваш всички мои сълзи,
Че премахваш всичките ме налегнали беди,
И че стопляш сърцето вляво на моите гърди?
Аз знам. Знаеш го, обаче, и ти!
